А какво е споменът? Една закъсняла вълна от преживяното. Самият аз не съм ли изпълнен и люшкан от много и много споменни вълни, завръщащи миналото ми в душата и паметта ми? Би било пресилено да кажа, че съм изживял живота си свръхдостойно. Това е определение, употребявано в некролозите. Мъчех се да го живея благородно. Предопределеният ми отрязък от престоя ми във вселената не е бил белязан от подли намерения, от зли омрази или неадекватни амбиции. Бих изрекъл, че душата ми беше добра, съчувстваше на човеците, разтваряше се пред тях като зелена и цъфнала горска поляна, пееше за разсъмването и свечеряването, приветстваше химните на славеите и се сбогуваше с отлитащите ята. С една дума, тя съществуваше в орбитата на красотата, на изкуството, на добротата и в сферата на времето.
Предлагам ти, читателю, част от моите спомени, мисли и наблюдения. Бъди милостив!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |