Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори – административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало; неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни отклонения. Конкретният пример обаче е занимателен и показателен, а също и познавателно интересен, затуй ще си позволя да се разпростра в обяснения по вашите въпроси.
Най-общо мога да отговоря, че двете ми професии се намират в диалектическо единство – формулировка, която може да обясни съвсем всичко. Другояче казано, положението ми съдържа и плюсове, и минуси, иначе би било много просто.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |