Няма нищо лично в отношението ми към Плевпелиев, не може и да има. Този портрет е предизвикан от неудобството, а понякога и от срама, че ние, изглежда, сме орисани да бъдем „водени“ от хора като него.
Този портрет е правен в продължение на няколко години - от края на 2011-а, когато по един одиозен начин почти напълно анонимният Плевнелиев стана български президент. И по този начин Случайното в българската политика, а и изобщо в Българския Живот, достигна кулминацията си.
Използвал съм фрагменти от дописките ми, писани за няколко от най-големите вестници, през периода 2011 - 2017 година. Първата е „Бял кон за Плевнелиев“, последната - „Бъдете спокойни: клането над Истината продължава“.
Предпочетох да следвам хронологията на тези текстове, представяйки определени истории от мандата на президента. Надявам се, че събирането им на едно място ще очертае добре лутанията на един човек, нелепостите, които сервираше, а накрая и обсесиите му, когато той се вживя в ролята на „Баща на нацията“. Резултатът изглежда доста забавен, дори на места комичен. Но всъщност е направо мрачен.
Читателят ще си припомни истории, които са съвсем неподходящи за един президент, словесни излияния, които понякога са направо неприлични. Всичко това, събрано накуп, говори за провала на един президентски мандат. А изводът е неизбежен: съвсем лесно е да си български президент.
Кеворк Кеворкян, август 2017 г.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
