"ЖИВОПИС НА СТРАСТТА" ни среща с нелеката съдба на една необикновена жена и с нейното забележително изкуство, което читателят ще оцени по достойнство.
В историята на изкуството има редове (и цели страници), написани от талантливи жени, чието творчество остава повече или по-малко непознато за широката публика. За една от тези жени, художничката Артемизия Джентилески (1593-1652), разказва тази книга. Могат да се изброят още няколко имена на нейни съвременнички с добри постижения в живописта, но без новаторски или оригинален принос. Артемизия Джентилески е различна, "друга", силна личност, чийто талант никога не се уморява да съперничи на най-утвърдените майстори.
Според известния историк на изкуството Роберто Лонги тя е "единствената жена в Италия, която някога е знаела що е живопис, цвят, колорит, у нея няма нищо от „женската живопис". Артемизия е дъщеря на художника Орацио Джентилески и ранните й години протичат в благодатна творческа среда. Домът на Джентилески е винаги отворен за приятелите на бащата, също художници. Достатъчно е да се спомене, че в този дом често гостува самият Караваджо. За зла участ идва и Агостино Таси, майстор на перспективата, но и човек с тъмно минало и необуздан нрав. Той се увлича по Артемизия и я изнасилва. По-късно Орацио Джентилески завежда съдебно дело срещу него. 0коло процеса (част от протоколите са посочени в книгата) има доста неясноти и противоречия. За младата жена това е мъчително и унизително преживяване, което хвърля сянка върху целия й живот. Самата Артемизия Джентилески определя себе си като "дух на Цезар в душа на жена". Тя надмогва изпитанията, остава вярна на призванието си и създава прекрасни и въздействащи творби.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |