Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел.
Атанас Далчев
Атанас Далчев е не само голям български поет. Той е и голям български критик.
Той е от онази порода творци в нашата литера-тура, чието значение се определя не само от чисто художественото им, но и от критическото им слово. Тре-тият след Пенчо Славейков и Гео Милев, чието присъствие е така значимо, защото се измерва не само с чис-то художественото им слово, но и с величината, която придават на творчеството им критическите им възг-леди. Ако пък трябва да го сравняваме с някои чужди поети, това биха били Т. С. Елиът и Пол Валери, които също са големи творци не само поради поезията си (дос-татъчно значима и сама по себе си), но и поради това, че бяха и блестящи критически духобв. Впрочем направих това сравнение още в първата си статия за Дал-чев - „Увод към поетиката на Атанас Далчев" (1969), където за пръв път в нашата литература, струва ми се, се опитах да преценя Далчев и от тази гледна точка. И тук имам предвид не толкова критическите ста-тии, портрети и рецензии, които е писал, а преди всичко книгата му „Фрагменти". Далчевите работи от та-зи книга имат за нашата литература значението, кое-то имат за модерната световна литература есетата на Т. С. Елиът и статиите и фрагментите на Пол Ва-лери. Смея да твърдя дори - без това да подценява неговата поезия - че като книга именно „Фрагменти" са шедьовърът на Атанас Далчев…
Светлозар Игов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |