Полицията беше в пълна истерия. Нещо се беше случило и Козела подозираше какво. Ченгетата дебнеха заминаващите от аерогара София и не обръщаха никакво внимание на пристигащите. За него, който току що се беше приземил с редовният полет от Атина, това беше добре дошло, но не достатъчно. Беше 14 часа, адска жега и напрегнато.
- Ей. сержант! — провикна се млад българин към полицейският кордон. — Какво се е случило?
- Съкатлък! — неопределено и грубо отговори униформеният.
"Без съмнение" помисли си Козела. "Убит е или някои от държавните мъже или знакова фигура от ъндърграунда".
Проверката на пристигащите пътници беше повече от формална, би казал дори немарлива, докато нищо подобно не се отнасяше за заминаващите — там ситото беше обстойно, мудно, дори вулгарно "Кой е убит?". Скоро щеше да разбере, но любопитството на бившето ченге, минало "на другият бряг" си искаше своето — бърза и точна информация…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |