Тя е реалист, той - мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувста.
Той вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.
Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.
Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакваниятана родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно...отредила го е и на двама ни.
Дълбок роман за живота и любовта, който смекчава суровата действителност с красотата на надеждата. Едновременно дълбоко затрогващ и удовлетворяващ, той ще допадне както на непоправимите романтици, така и на заклетите скептици.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |
