Единствената причина да взема перото в лето Господне 17... е молбата на скуайър Трелони, доктор Ливси и останалите джентълмени да напиша цялата история за Острова на съкровищата от началото до края, без да премълчавам нищо освен местоположението на острова, тъй като там все още има съкровище. Връщам се във времето, когато баща ми държеше странноприемницата „Адмирал Бенбоу" и мургавият стар моряк с белег от сабя дойде да се настани под нашия покрив.
Спомням си, сякаш беше вчера, как той се дотътри с тежка стъпка пред странноприемницата - висок, силен, набит мъж с орехов тен. Моряшкият му сандък го следваше, натоварен в ръчна количка. Черната му плитка падаше отзад върху мръсното му синьо палто. Ръцете му бяха напукани, с множество белези и с черни, начупени нокти. Лъскав, блед белег от сабя прорязваше бузата му. Помня как той си подсвиркваше, докато оглеждаше заливчето, и после внезапно запя с висок, старчески несигурен глас: Петнайсет души връз ковчега на мъртвеца - йо-хо-хо и бутилка ром!…
Мнения за тази книга
nadin -cofia
mnogo gotina kniga bes kojto edno detztvo e nemisluemo
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
