Томалевски е писател с широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти.
В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж. Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др.
Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълбица. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е свален от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило?
Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своето творчество.
“Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя.
Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава.
Повтаря цитираното от дъщеря му Румена:
„Загубих много от това, което се нарича земни придобивки, но спечелих духовен капитал!”
Творецът не получи приживе заслужено признание, поради неадекватността на неговия духовен мироглед с властващия атеизъм. Много от неговите трудове останаха неиздадени приживе.
През 1924 г. в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно няколко интелигентни висшисти създават списание „Житно зърно”, което излиза до 1944 година. В него публикуват лични и преводни материали от предните фронтове на езотеризма, парапсихологията, науката и живота. Така то става списание за нова алтернативна култура. Георги Томалевски е сред неговите основатели и най-активни съработници.
От това списание са извлечени есетата, събрани в книгата “Сказания за Новата Епоха”.
Христо Маджаров
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |