Сняг падна по Балкана – потерите вървяха по стъпките им, реките придойдоха – проклети да са! – робски страх изпълзя като отровни змии от душите на мирни орачи и пастири и те викаха: „Дръжте ги!“. Апостолите не можеха да минат отвъд, след Батак и Бояджик те можеха да свържат времето само със смъртта си и историята не ги искаше живи...
А Войводата ще поиска да го изведат:
Това е моята България!
Към Трънлива стока отдолу бърза Пилич Осман със зареден револвер, с нож – а отгоре слиза онова Аспарухово девойче от ХVІІ век и носи върбовата клонка.
Романът разказва за пробуждането на националното самосъзнание, назряването на Априлското въстание, избухването и потушаването му.
Иван Станков, 2015 г.
Дълбоко българска е тази книга не само по характера и целта си, не само поради историческата си принадлежност, а и поради своята философия на историята.
Васил Попов, 1978 г.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |
