Малката Божана – навсякъде така я наричаха. Ама това „малката“ започна да ѝ втръсва, даже да я ядосва. Докога ще е все така „малка“? Ами че тя вече може да върши САМА наистина много неща: да се съблича и облича, да пуска и спира телевизора, да си мие зъбките, да приготвя сок от портокали или мандарини на бабината сокоизстисквачка, да пасира картофи и да прави пюре, елегантно да подрежда за гостите чаши, чинии, салфетки. Вечер си прибираше играчките, макар че най-голямо удоволствие за нея беше да ги разхвърли из цялата стая. Познаваше всички букви, пишеше САМА името си („Божана“ – ама без това дотегливо „малката“). И английски думи знаеше, и да брои до двайсет, даже и повече! Стигаше спокойно до двайсет и девет, след което се поспираше и хитро промърморваше: „двайсет и десет“. Знаеше си Божана, че тук възрастните ще я поправят с тяхното си измислено „трийсет“. Ама защо? Щом след девет следваше десет, защо след двайсет и девет да не идва двайсет и десет. И само това ли? Наскоро дори приготви торта! Сама, съвсем сама! Който не вярва, да заповяда да хапне от нея – тя е в хладилника на баба Божана...
Малката Божана започва да пише още на една годинка – основно по листовете на баба си. Жалко че по онова време все още никой не може нищо да й разчете. Тъй като е много любопитна, тя се интересува от всичко: от
цветята и животните в двора, от книжките, които й четат мама и татко, от всички интересни неща между земята и небето. И така, както си разговарят с баба й по най-различни въпроси, двете неусетно написват първата книжка, озаглавена „Малката Божана в нощта на чудесата“. Тя излиза в деня, когато Малката Божана навършва три години. Съвсем скоро след нея се появява и втората – „Малката Божана в деня на боклуците“, която разисква по-сериозни теми. На Малката Божана тази игра толкова ̀и харесва, че не дава мира на баба си. Затова с помощта на фантазията двете отново се впускат в пътешествие – този път из подводния свят.
Божана Апостолова е българска писателка, авторка на девет стихосбирки и три романа. Писала е за деца и преди; но когато на бял свят се появява внучката ̀и Божана, тя изведнъж се превръща в нейния най-важен литературен герой. А също и „съавтор“, с когото се работи леко и щастливо. И тъй, днес пред вас е третата книжка от поредицата за Малката Божана. Както по всичко личи, двете Божани надали ще спрат дотук.
Костадин Чонов е съпруг на баба Божана и горд носител на титлата Дядо на малката Божана. Уважаван журналист, от две години насам той е оставил настрана книгата за собствените си патила, защото е пръв читател на приказките на двете Божани. А първият читател, деца, дето е прочел книжката преди тя да се отпечата и да стигне до вас, се нарича редактор. Редакторът има право дори да не хареса някоя дума и да предложи друга на нейно място. Но разбира се, само авторките могат да я заменят, и то ако и двете са съгласни. Редакторът винаги получава и първия автограф.
Костадин Костадиновe художникът, чиито приказни илюстрации оживяват фантазиите на двете Божани. Роден е и все още си живее в чудното село Белозем близо до град Пловдив. Учил се е да рисува в Художествената гимназия в Пловдив и в Академията в София. Защото за да си добър в това, което работиш, освен талант трябва и много да си учил. И тъй като той е много добър художник, а и винаги се съгласява да полети подир фантазията на авторките, може спокойно да му викате художникът на Божаните.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |