На 1.XII.2002 г. се навършиха десет години от смъртта на Пейо Димитров, дългогодишния преподавател по стара българска литература в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски", основателя на Научен център “Преславска книжовна школа" и специалност „Теология" при същия ВУЗ. Едно десетилетие е предостатъчна възможност да доловим и обобщим пълното научно и човешко излъчване на педагога, учения и човека. Заслужава да си ПРИПОМНИМ и лекциите, и семинарните занятия, и кръжоците, и докладите, и безбройните разговори и идеи, които водеше и споделяше с всички ония, които бяха вперили поглед в една нова хуманитаристика. Много бяха идеите на Пейо Димитров, но в крайна сметка те се свеждаха до два свръхпроекта. Първо — да подготви модерно мислещи и същевременно пазещи неразривна връзка с родната традиция литературоведи (при това — далеч не само старобългаристи). Второ — с тези поновому мислещи филолози да се положи основата за написването на една друга история на българската литература; история критическа и теоретическа, но преди всичко — естетическа.
Немилостивото време му позволи да начертае само контурите на старобългарския десети век, най-цветущия период от историята на българската литература и култура. Този проект бе по-скоро потенциален и футуристичен, но в никакъв случай не представляваше блазнеща научна утопия, не бе формулиран никога устно, нито бе зафиксиран в писмен текст. Можем да го възстановим единствено по резултатите, постигнати и непостигнати от шуменската научноизследователска колегия. Проектът бе замислен и ориентиран към използването и на други действени научни и организационни фактори; силно развитите в Шумен археология, епиграфика и изкуствознание, възраждането на позагасналата традиция за провеждане на международни медиевистични форуми в Шуменския университет, натрупаният ръкописен материал и идеи от няколкото „московски" възпитаника, издателският опит на Археологическия институт в Шумен, трансплантиран в Университета от неговия бивш ръководител.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |