"Войната на Залеза" е творба, която притежава силата на дорийските колони крепящи един нов Партенон - творба изцяло неоезическа в един изоставен от Господа свят. След "Птици", появила се през 1992 г, и "Рай", публикувана през 2000 г. от издателство Либрерия Кроче в Рим, във "Войната на Залеза" са събрани стихове-размисъл на Джорджо Лингуальоса за същността на епохата, в която живеем - едно послание-завещание за цивилизацията, която ще дойде след нас, и за хората от бъдещето, ако изобщо има бъдеще.
Лингуальоса рисува залеза на западната цивилизация с прометеевски размах, а творбата му се превръща в носител на новата идея. Стиховете му са населени с герои, някои от които действително са съществували, а други са художествена измислица и длетото на скулпора-писател е изваяло така живи и реалистични, сякаш всеки момент ще проговорят от страниците на книгата. Определено тук става дума за истинска литературна скулптура. Философите, които обитават страниците на "Войната на залеза", бележат епохата от края на философията, генералът Ецио, който вече не е сред живите, побеждава Атила със същия размах, с който и защитава "Празния саркофаг" - миналото на историята. Философът Аристид, който е развил второ необикновено зрение, е открил истината, но тя е непроизносима. А придобитото второ око се е превърнало за него в екзистенциална драма: философът напразно моли да му изтръгнат очите. Истината е непроизносима...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |