Р.5.
Гледам се отнякъде като в хубав документален филм -
страдам от скрупули, като че ли моля да се оправдая за нещо,
което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите
си от забрава или да докажа, че животът ми не е протекъл напразно?
В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от
нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното.
А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не
цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци,
правехме. А то наистина беше като висшата мода в модния свят,
с тази разлика, че висшата мода по правило обслужва елита,
а нашето документално кино в най-добрите си изяви нямаше
нищо общо с тогавашния елит.
Е, имаше и допирни точки с него. Елитът осигуряваше средства за производството на филми, това не бива да се подценява,
пък и отпускаше пари за фестивали, за награди, за коктейли - за
тази елитарна страна на документалното кино и създателите му.
А после качваше филмите на лавиците, включително и наградените, и ги обричаше на забрава.
Мнения за тази книга
проф д-р Любомир Андреев -Берлин
познавам автора на книгата г Невена Тошева докато памета ми ежива от годините когато беше учителка в родното си село Грло Брезнишко.Семејството и башта,маика,братја Спас-арнитект,Блсгој-талантлив солист,сестра -агроном,бивша сапруга на Дико Фучижиев,Емануил-бохем...
Книгата и е оргинално, вазпоменание на живота и њижданјата на талантливата кинорежисјорка.Написана е с познание и положителни емоции.До 1944 фамилијата и беше начело насоциалноикономическата пирамидата в Грло.След 1944 беше детронирана.Омажването и за другарја Тошев -политзатвортник в Софиа разкри нови перспективи пред предприемчивата и талантлива Невена.Книгата и е венец на неиниа творчески живот.С пожелание за здраве и благоденствие
от неинија саселјнин проф д-р Лубомир Андреев Берлин
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |