В живота винаги заслужаваме повече от един епитет. Например аз съм критик литературен светски романов радио-телевизионен нарцистичен наивен влюбен самотен тъжен богат надут мил зъл и туй е съвсем накратко казано, аз непрекъснато се променям като всички останали.
Пропуснал е: сноб, позьор, денди, блестящ, начетен, остроумен, ексцентричен, язвителен, субективен, страстен читател, непоколебим книголюб...
В „Първа равносметка след aпокалипсиса“ ще видите един Фредерик Бегбеде, различен от онзи, когото познавате от другите му книги. Защото това не е автобиография, не е роман, а е нещо различно и от двете. Това е книга за романи, пречупени през автобиографична, много лична гледна точка. Стоте книги на XX век на Бегбеде може и да не са всичките ваши сто книги, но то не e и задължително. Достатъчно е да откриете сред тях – един Хемингуей, друг Керуак, трети Амели Нотомб или Виржини Депант, четвърти Селинджър или Фицджералд. Да ги откриете в есета, написани в присъщия на Бегбеде безцеремонен стил на великолепен литературно-говорим език. Без да споменаваме предговора, който всеки библиофил може да си го окачи на стената – още един епитет: забележителен-автор-на-предговори-който-силно-дразни-любителите-на-електронни-книги.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
