Не ми се беше случвало, но се случи...
 Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време....
 И от там – неистовото желание да успея да изкажа всичко,
 което до сега съм пропуснал да споделя...
 Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше....
 Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7...
 Не беше навик, а необходимост...
 Пишех тези стихотворения някак на един дъх...
 И бързах да ги споделя във фейсбук...
 И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по
 страница....
 И извън нея...
 Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не
 спирам...
 Не спрях...
 А се опитвах да спра.
 И така... 67 сутрини!
 Сега вече наистина съм изрекъл достатъчно и е време да
 събера всичките стихотворения на едно място...
 Ето ги!
 В тази книжка...
 
  Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe 
 |