В същноста на тази книга е залегнала шестедест и втората глава от "Игра на дама" - тоест малкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване.
Връх в експериментите на Кортасар, "62/ Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, към детайла - вижте белите полета на тази книга. Кортасар ги е оставил навсякъде. Този вид четене превръща ума ни в действащо лице. И той вече търси своя модел, своята глава 62...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
