Най-напред неоосманизмът е нещо повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и най-вече на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. Неоосманизмът умее да тече и като подводна река.
Неоосманизмът сам по себе си не е нито добър, нито лош. От аспекта на историческата логика и „утилитарната етика” би могло дори да се каже, че е и легитимен. Препоръчително е, когато се говори и пише за него, да се избягнат позитивните или негативните ценностни присъди, а още повече – предразсъдъците. Също така не е препоръчително и да се бяга от изправянето с лице към неговото съществуване и политически коректно да се оставя на игнориращо премълчаване или съучастническо подразбиране. Все пак най-опасно е незнанието, на което никой повече няма право днес. Защото още утре може да бъде късно.
Дарко Танаскович е роден на 4 януари 1948 г. в Загреб. Завършва Филологическия факултет на Белграския университет с докторат в катедрата по ориенталистика, в която е последователно асистент, доцент и професор. Преподава арабски език и литература, турски език, персийска литература, основи на ислямската цивилизация, ислям и християнство. Автор е на над 600 научни и специализирани труда в широкия спектър на ориенталистиката, много от които са преведени на чужди езици. Гост професор е в университетите в Сараево, Скопие и във Висшето училище за обществени науки (EHESS) в Париж. От 2008 г. чете лекции в Академията за дипломация и сигурност и във Факултета по медии и комуникация в Белград. От 1995 до 1999 г. е извънреден и пълномощен посланик на тогавашната Съюзна република Югославия в Анкара, от 1998 г. акредитиран и в Баку, Азербайджан. След демократичните промени в Сърбия (2002-2008) проф. Танаскович е посланик на страната си във Ватикана и при Малтийския орден. Член е на Сдружението на преводачите, на Сдружението на писателите на Сърбия и на сръбския ПЕН клуб.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |