ЛИЧНО ОТ НАЙО ТИЦИН
За първи път чух за цар Симеон II в средата на 80-те години. Бях на 15 и вечер редовно слушах Би Би Си и Радио „Свободна Европа". Тогава майка ми ми разказа за тежката съдба на Симеончо. Истината е, че по-голям интерес предизвикваше у мен образът на цар Борис III. В моето съзнание той представляваше антипод на омразния Тодор Живков и целия комунизъм. За това помогна и прекрасният ми учител по история, който въпреки времето, в което ни преподаваше, имаше смелостта да ни разкрие една по-различна от официалната гледна точка към Борис III.
Дойде демокрацията. През февруари 1990 за първи път видях Симеон II по телевизията. Гледах интервюто с царя и бях силно впечатлен. Видях в него един европейски аристократ, който живее с България, говорещ на леко архаичен език. Човек от миналото, нашия непознат цар. Очаквах неговата присъда над комунизма. Така нещата естествено щяха да си дойдат на мястото. Но той не я произнесе.
Както милиони други българи, и аз вярвах, че демократичните сили ще спечелят първите свободни избори. В нощта след тях плакахме от безсилие и разочарование. През следващите години следях какво ще каже цар Симеон II. Но все не чувах от него и дума за комунизма, който унищожи съдбата на милиони българи. Тези, които убиха чичо му, оскверниха гроба на баща му, отнеха царството му и го изгониха от родината, никога не получиха присъда от Симеон II.
Началото на журналистическата ми кариера през 1993 година също е свързано със Симеон II. В първия ми работен ден като репортер във в. „Стандарт" участвах в радиомост София-Мадрид. Разговор на млади хора с царя. Бях много въодушевен. Но пак не разбрах защо не се връща в България и защо отбягва темата за комунизма.
Същата година, вече в БНТ, отразих посещението на царицата-майка Йоанна. В нея видях една достойна и прекрасна възрастна жена. Това, с което тя ме впечатли, беше обичта й към България и нейната памет.
Завръщането на Симеон в България през пролетта на 1996 беше за мен лично удовлетворение. Най-после си дойде! В БНТ имаше забрана да го наричаме цар Симеон II. Само Симеон Кобургготски. В края на посещението лично му се извиних за политиката на медията, в която работех, и му дадох касета с репортажите ми за това посещение. След като си замина, разбрах, че Симеон безвъзвратно е изпуснал момента да се завърне като Цар на българите.
Януарските събития от 1997 бяха изпитание за всички политици в България. Именно заради това бездействието на царя в този критичен момент ми се стори най-малкото странно. Тогава Иван Костов беше възприет като голям държавник, Петър Стоянов - като президент на всички българи, Николай Добрев - като доблестен политик, Георги Първанов - като истински лидер на своята партия. Къде остана царят? В Мадрид.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |