„№9“ е сред номинираните романи на Деветия национален литературен конкурс „Развитие“, 2016 година. Това е дебютният роман на Нора Пенчева, която има свой литературен блог - „Зона за дишане“.
„№9“ е провокативен, остър, суров. На първо място обаче това е един много увлекателен роман! С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на спокойствие, докато не го прочете докрай.
Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му...
На пръв поглед пълна противоположност на Ангел е главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. За разлика от обкръжението на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали. Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа.
Нора Пенчева е от София, завършила е СУ "Климент Охридски", специалност "Философия". Била е 5 години е учител по философия в столична гимназия. В момента е насочила своите интереси изцяло към източни практики. Преподава йога и медитация, в София. Блогър – „Зона за дишане“.
Откъс:
...– Защо ме измъчваш?
– Ева, не съм аз този, който те измъчва.
– Напротив, си! Защо ми обръщаш внимание, защо ми се обаждаш, защо идваш тук, защо ме целуна?
– Защото те харесвам.
– Ти – мен? Осъзнаваш ли колко е смешно това? Само си помисли! Видя ли вестника? Видя ли какво пише? Ти добре ли си изобщо?
– А, това ли било. Вестникът. Трябваше да се сетя.
– Не е само вестникът. Разбираш ли, аз не съм харесвана! Хората не ме харесват!
– Ева, аз те харесвам.
– А сега харесваш ли ме?
Нямаше смисъл повече да говори. Вдигна тежката си коса, високо назад. Той просто гледаше. Не каза нищо. Не се изплаши. Дори изражението на лицето му не се промени. Просто седеше на канапето.
– Това исках да кажа, аз нямам уши.
– Ева, аз нямам сърце...
(„№9“, Нора Пенчева)
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |