„НЕБЕСНА КРЪЧМА”
С неотразимата си актьорска игра, добре конструиран авторски текст и философски отправки „Небесна кръчма” стана хит още при първата си среща с публиката.
Мариана Митева, в. Демокрация, 27 септември 2000
ТОЙ е художник, ТЯ – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея й липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. ТОЙ е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите?
От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор Пламен Панев
...Промените издухаха в различни посоки постоянните обитатели на култовото през 70-те и 80-те години заведение „Кристал” – своеобразен „дом” на артистичната бохема в Пловдив. Неколцина се преселиха в „небесната кръчма”, други отлетяха към западните меридиани. Оцелелите и останалите дойдоха на премиерата на „Небесна кръчма”. Познаха се, криейки овлажнели очи. В Пловдив вероятно пиесата ще бъде възприемана по този начин – чрез сантимента на спомена за „Кристал” и някои други „опорни точки” от онова време (барчето на „Куклите”, например). Там някои се оженихме, други се разведоха. Имаше хора, които прекараха целия си живот в него. Там живяха и там умряха. От любов и вино си отидоха мнозина, а един, който едва не изгоря, плака на премиерата. Сега такива общности и такива места вече няма...
Пенка Калинкова, театровед, в. "Култура"
„ЗЕЛЕНО”
Голямата изненада на конкурса „Нова българска драма” в Шумен е пиесата „Зелено” на Димитър Атанасов, която прави силно впечатление с куража на автора да говори на един поетичен, но същевременно адекватен театрален език за участта на избралите свободата подивели домашни коне, които, откъснати от яслата и юздата, поемат грижата за оцеляването си в общността, в която всеки значи нещо и носи своите отговорности. „Зелено” е предизвикателство към театралните творци с метафоричната персонажна находка, с драматичното напрежение, с извисеността на проведената художествена идея…
Ст.н.с. Кристина Тошева, театровед, в. “Култура”
...Дивата свобода! Свободата! Хубава тема, разглеждана обикновено в светлината на нейния интелектуален образ! Казва се дори, че едно от неизменните неща, към които се стреми човек, е свободата да се изразява. Но кой се е замислял за свободата като физическа, а не само като духовна необходимост?
Българска трупа го направи в своя спектакъл “Зеленодиво” (Театър “Алма Алтер”, България. Постановка на режисьора Николай Георгиев. Участие на Международния фестивал на експерименталните театри в Кайро, Египет, септември, 2003).
...Именно третирането на физическата свобода е новото! Животните, както и телата, могат да разкъсат оковите на физическата зависимост, на насилието. А щом въпросът се отнася до този вид свобода, какво по-възпламеняващо от тяло, постигнало или възвърнало си свободата? Тяло, изразяващо се на присъщия му физически език?
Раня Адел, сп. „The Experimental”, Кайро
...Това е същата история за подивелите коне, избрали свободата, която, разказана в романа „Тарпани” и после пренесена с други средства в пиесата "Зелено", донесе на автора (силистренец по рождение, пловдивчанин по съдба) куп награди. В романа „Тарпани” (заглавието в превод от киргизски означава „диви коне”) животни и хора са противопоставени, защото хората действат като животни, а животните като хора – с онази „човечност”, която липсва на себеподобните ни. Главната идея на повествованието, чийто подтик (от действителна история, случила се и видяна от писателя в Стара планина) е за нетърпимостта на хората към свободата, включително и към своята собствена, за разминаването на човека с природата.
Пенка Калинкова
„КУЧЕ В БАНЯТА”
Един спектакъл за:
ЛЮБОВТА: Тази, внезапната, която ни грабва като вихър. Тази, трагичната: полет в бездната. Тази, с която живеем цял живот, защото продължава рода.
ПРИЯТЕЛСТВОТО: За приятеля, който така нелепо си отива. За приятеля-измамник. За приятеля, без когото не можем. За приятеля, когото не познаваме.
РОДИТЕЛИТЕ: С които неизбежно се разделяме, но оставаме завинаги заедно. И за децата, които ни отглеждат.
За Мъжа – който иска да бъде. За Човека – за когото животът е едно окопитване. За Императора на една несъществуваща империя. За Госпожата от „Драма за разлагаща се Дама”...
НО ПРЕДИ ВСИЧКО: За все още неродените мигове на един актьор. За един актьор по призвание. Актьорът, който ни кара да се чувстваме горди, че го има, че играе тук, за нас...
Текст от програмата на спектакъла в Драматичен театър – Пловдив,
режисьор Николай Георгиев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |