Известният румънски учен Лучан Бойа пише в труда си „Историята между истината и измислицата. Играта с миналото": „Историците с нищожни изключения по-скоро правят история, отколкото я осмислят."
Подобна мисъл е изказвана и преди, и след него. Съгласен съм с нея, без обаче да се доверявам на аритметиката на автора. Мислещите историци безспорно са доста по-малко от „правачите" на история, но чак „нищожен" броят им не е.
"Правачите" пък обикновено са запълвачи. Любимото им занимание е регистрирането на „бели петна" в миналото и при добър късмет - тяхното заличаване, без това естествено не може, но само то не стига... Късметът им, от друга страна, се състои в това да набавят документи за запълване на „петната". „Правачите" на история си имат и девиз. Дадоха им го Шарл Ланглоа и Шарл Сейнбюс през 1897 г. в своето „Въведение към изучаването на историята". Там пише: „L'Histoire se fait avec des documents. Pas de documents, pas d'histoire" („Историята се прави с документи. Няма документи, няма история"). Употребеният от авторите глагол ни освобождава и от досадата да мислим. През 30-те години Люсиен Фебр репликира по подобаващ, начин в списанието „Анали": „С възникването на проблемите започва и свършва цялата история. Няма проблеми, няма история." По друг повод и известният за времето си (края на XIX в.) историк лорд Актьн предупреди: „Изучавайте проблемите, а не периодите!"
Така и аз, взрян в балканската история, с периферното си научно зрение търсех трудове най-вече на мислещи историци, на историософи, на философи или на други мислители, за да си създам с тяхна помощ някаква същностна представа за развитието на западноевропейци, руси, турци. Че нали без тяхното участие или реакция на османските Балкани не се случваше нищо важно?
И друго нещо. Има две явления, към които българските историци (когато имат отношение към тях) обикновено изпитват силно презрение, та - дори и ненавист. Те са еклектизмът и компилацията. С времето обаче лично аз ги зауважавах и ги включих в ценностния си интериор…
СЪДЪРЖАНИЕ:
Предговор
ПРИВИЛЕГИРОВАНИТЕ
Средновековие
Хармонията на „безпросветното" време
Парадоксите на Ренесанса
Векът на „дреболиите"
Ветрове на горния етаж
ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ
Като природен закон
Неподвижните светогледни пространства
Упадъкът
„Епохата на лалето", „новата система" и Европейският концерт
НЕПРЕДВИДИМИТЕ
Руските въпросителни - за добро или зло
„Всеобщо, пряко, равно и тайно"
Татарското иго?
Московска и императорска Русия
Третият Рим
Страшният Иван
Великият петък
Екатерина Велика
Библиография
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |