... Себастиан трупаше опит в кухнята и Лола му възлагаше все по-трудни задачи. Понякога той така се увличаше от това, което правеше, че преставаше да чува разговора в трапезарията, но баба му, която се трудеше усърдно до него, не пропускаше и дума. И постоянно вметваше по някое възклицание или коментар, за да покаже, че слуша внимателно. Все пак Себастиан беше напълно сигурен в едно нещо: по време на тези разговори никой не споменаваше и дума за това баба Лола да напусне Бънгалоу Хейвън. Косата й още беше червена, тя още палеше безброй свещи, когато слънцето залезеше, и рядко гасеше котлоните на печката. Но сякаш всички бяха забравили за тези нейни навици и Себастиан се чудеше дали идеята на баба му, че трябва да прави повече от това, което не трябва да прави, не е проработила.
Понякога момчето си представяше, че малката жълта къща, в която се събираха, не беше в града, а сред пищните зелени планини на Пуерто Рико. Въобразяваше си, че бризът, който нахлуваше през отворените прозорци, идваше от топлите води на Карибите, че зеленчуците, които режеше, не бяха купени от супермаркета надолу по улицата, а отгледани в градината или купени от пазара на открито в съседното село. Представяше си, че след залез-слънце могат да се забавляват само с разговори на светлината на свещите. А горещите въглени в огнището греят меко по цяла нощ, в случай че някой поиска още кафе или просто да стопли ръцете си, защото помнеше разказите на баба си, че дори и на тропическия остров нощите високо в планината са доста хладни.
- Кухнята е сърцето на дома – казваше му често Лола. – Когато домът има топла кухня, в която се готви често, можеш да бъдеш сигурен, че семейството, което живее там, ще бъде здраво и силно.
През този следобед двамата правеха карне гисада, говеждо задушено с картофи, пържени банани и салата от авокадо и лук. Задушеното къкреше в богатия винен сос от часове и когато Себастиан пристигна, Лола му възложи приготвянето на пържените банани, като каза, че той ги прави по-добре от всеки друг, когото е познавала. Себастиан обичаше да ги приготвя: първо наряза обелените банани на кръгчета и ги изпържи в горещо олио, като ги обърна, щом се загряха добре, още преди да са станали златисти. Щом изпържи достатъчно количество, взе една чиния – това беше любимата му част, и сплеска всяко кръгче банан, докато то не заприлича на малка палачинка. После ги върна отново в тигана, за да ги изпържи повторно. Щом станаха златистокафяви, ги поръси с едра сол. Трябваше доста време, за да се приготви достатъчно количество за всички, но когато беше готов, обичайната за делниците тълпа, която варираше леко от ден в ден, вече се беше събрала... Трогателна семейна история за големите страхове и за малките победи, гарнирана с щипка екзотичен привкус.
Десетгодишният Себастиан мечтае да играе футбол и да вкарва голове. Момчето е родено със сърдечен порок, който не му позволява да тича. Родителите му правят всичко по силите си, за да го закрилят, но не могат да го предпазят от подигравките на връстниците му. Себастиан намира убежище в кухнята на баба си Лола, която приготвя специалитети от родното си Пуерто Рико. Вкусните екзотични ястия не само укрепват тялото, но и лекуват душата. Себастиан се пренася на райския зелен остров и вкусва от радостта от живота. Заедно с баба си момчето се потапя в един непознат свят, изпълнен с образи, цветове и ухания. Тя споделя с него отдавна забравени семейни истории и важни житейски уроци.
Но за да опознае своите корени, Себастиан трябва да се научи да приготвя мофонго. Любимото на цялото семейство ястие носи духа и аромата на Пуерто Рико.
Себастиан става по-силен и вярва, че може да превърне мечтата си в реалност. Но не знае каква ще е цената...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
