Мария е около четирийсетгодишна журналистка, чийто живот преминава през различни нелеки перипетии. Другия се появява и... "Да не си помислите, че Другия е нещо нереално, някаква моя шибана фантазия или нещо такова. Моля ви се, да бяхте го видели само как разговаря с мене, дъх не ми остава, как се разхожда из стаята ми и замита всичко по пътя си. Страшна енергия, казвам ви, като че вихър е връхлетял вкъщи, като тайфун някакъв или как се казваше онова, дето засмуква всичко с едни дълги черни опашки? А, точно така! Понякога той е само глас и тогава е по-спокойно, има дни, цели периоди не се появява и вече започвам да се тревожа, че съм се отървала."
Авторката е поетеса и драматург.
Завършва българска филология в Софийски университет. Работи четири години като редактор в отдел "Поезия" на Българско национално радио, а после - 15 години в списание "Пламък". От 1992 г. до 1995 г. е управител на издателство "Иван Вазов", а през 1997-98 ръководи отдел "Военноиздателска дейност, военни културни институти и учреждения" към Министерство на отбраната.
Автор е на стихосбирките: "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977), "За близкия човек" (1980), "Камък" (1985), "Сега разбирам" (1987), "Зимна роза" (1989), "Някой е идвал" (1993), "Беше зима и лято" (1997), "Било е дадено" (2000), "Окъслечни фрази" (2003), "Всички ангели спят" (2007), както и книгата за деца "За Айя и други разкази" и романа "Всяка вечер е петък" (2004). За стихосбирката "Всички ангели спят" е номинирана за наградата за поезия "Иван Николов" през 2007 година.
Рада Александрова е автор на пиесите "Полегати дъждове" (1974), "Въздух за всички", "Леон", "Всичко се сбъдва", "Ангелът".
Поезията ѝ е превеждана на много европейски езици.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |