Какъв изобщо роман може да напише Тома Марков – най-грандиозният жив български поет – ами ето какъв: бърз, свиреп, нежен, тъжен, и разбира се – болезнено, до пълно полудяване смешен! Това е книга, крайно неподходяща за редовия телевизионен селяндур, дори, боя се, неподходяща за хора с литературна култура под средната. Книга за естети, които имат доблестта да се къпят всеки ден (сутрин, привечер и вечер). Роман за живота на истинския, нормален артист в града. Висока, много висока топка в самия край на едно десетилетие, оказало се така важно за адекватната българска модерност.
Радослав Парушев
Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си по гробищата на старата българска литература. Ако пишеше, колкото пиеше щяхме да имаме Чосър. Но на нас Чосър не ни трябва – трябва ни Тома Марков да подскача наоколо, докато малки и големи човешки пожари догарят в ноща. Като догорят пожарите тогава Тома Марков ще възкръсне от малките дози сивкав прах който продават в „Надежда” и ще успеем да го имаме…. Точка.
Мартин Карбовски
И все пак да се пише от определена поза не е съвсем лошо. Защо Тома Марков да не пише от позата на крайно градски поет, чиято кръв е смес от хероин и отровни електрони, очите му са – едното витрина на интернет кафе, другото отвор на градски канал, сърцето му – претъпкан бар, мозъка му – бясно виеща в града линейка, която откарва умиращия смисъл към интензивното спасение... Защо да не може? След като Тома Марков се храни със синтетичните сокове на града и диша бесният му изпълнен с похотливи миризми въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели бяха задължителни селяни. При това много успешно стояха в позата на селяни... За това може Тома Марков и неговото alter ego Макаронов да се взират през един полузамъглен столичен прозорец, към шест сутринта, на изток.
Калин Терзийски.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |