С първия си роман “Свян” перуанският писател печели литературната награда “Алфагуара” през 2004 г.
Най-съкровеното и интимното, желанията и страховете,
които крием и не споделяме дори с най-близките и обичаните.
Тайните, които пазим дълбоко в себе си, за да не ни наранят другите.
Това е СВЯН.
Една жена, уморена и недообичана, получава бележки от неизвестен почитател с похотливи желания. Един мъж е болен и лекарите му дават още малко живот. Един старец въпреки всичко открива красотата в болна и стара жена, а зародилото се нежно чувство го кара да я защити, събужда бунтарския му дух и неочаквано го прави герой в старческия дом. Едно момче вижда призраци и говорещи мъртъвци. Една тийнейджърка с всички проблеми на подрастващите. А, да, и един котарак, който наблюдава живота на човеците, но следва инстинктите си за свобода и съвокупление и се наслаждава на спокойствието и сигурността на семейството, което го храни и обича.
Тънък хумор и горчивина за свяна в обикновено семейство с неволите и радостите на всички възрасти.
Понякога ми се струва, че Свян е гадна и тъжна история, а на моменти мисля, че всъщност е комедия. Това е то общото на семействата и чувствата – вечно се разминават.
Сантяго Ронкалиоло
През 2007 г. европейската публика гледа испанския филм “Свян” по едноименния роман на Ронкалиоло, дело на братята Давид и Тристан Ульоа. Филмът е номиниран за наградата “Гоя”: “Най-добре адаптиран сценарий” – Тристан Ульоа, и “Най-добър актьор” – Алваро де Луна.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |