Течната дружба е краткия отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от който България е по-зависима от бившата си колониална владетелка повече от която и да е друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се откъсне от руската орбита.
В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от Червената армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин, национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад намека за сибирската връзка, направен от уволнения министър Трайчо Трайков; за номерата на „Газпром“ за гарантиране на руския газов монопол в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и много други.
Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата Течна дружба, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж вечно влюбени през вековете народи. Не става дума само за игра на думи.
Няколко години след официалното оповестяване на световната комунистическа кончина в нашата страна изведнъж беше регистриран рязък скок на вноса на енергосуровини, предимно природен газ, нефт и горива. Накъде потекоха те?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
