…Досега са натрупани значително количество сведения върху бозайниците у нас. Трябва да се отбележи обаче, че съществуват и значителни празнини в знанията, особено спрямо изучеността им в други европейски страни. За някои аспекти наличните данни са обобщени в една или друга степен — например в „Червената книга на България" (Ботев, Пешев, 1985) или в цитираните „Каталог" и „Стратегия". Досега обаче няма обобщение, което да включва повечето „класически" фаунистични данни в тяхната взаимовръзка, като: обща морфология; изменчивост и морфологична специфика на територията на страната, данни за кариотипа и други, на тази основа уточняване на таксономичния статус на видовете у нас; синонимика; разработване на определителни таблици, които да отчитат спецификата на българските популации; общо разпространение, според съвременните виждания за обема на отделните видове; разпространение и местообитание у нас в контекста на физикогеографската диференциация на територията на страната; биология; екология; стопанско значение; природозащитен статус. Освен това натрупаните през последните години данни върху непосредствената история (плиоцен — съвременност) на фауната на бозайниците у нас (и особено в Европа) позволява да се разберат в дълбочина нейните съвременни особености и закономерностите във формирането й. Настоящият труд си поставя за цел, доколкото е било по силите на авторите, да направи подобно обобщение. Наличната информация максимално пълно е синтезирана при представяне на отделните видове, а обобщенията, засягащи цялата фауна, включват само някои традиционни аспекти за подобен род монографии — историческо развитие и закомерности при формиране на фауната, съвременен видов състав, зоогеографски особености, териториална диференциация в светлината на пространствената нееднородност на екологичните условия (релеф, географско положение, климат, растителност).
В процеса на работа се установи, че степента на проученост на отделните видове у нас е различна. Твърде малко са сведенията за морските бозайници. Много от редките видове, включително и такива, представляващи природозащитен интерес, са практически неизучени. По тази причина степента на задълбоченост при представянето на отделните видове е нееднаква. Опит за запълване на подобни празнини е направен чрез използване на данни от други европейски страни, като това се отнася предимно до сведенията за биологията и екологията им. Въпреки че вероятно у нас могат да се очакват различия в това отношение, тези данни биха били полезни при планиране на бъдещи изследвания и отправна точка за сравнения и анализи…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |