Тази книга демаскира Голямата сцена на световната история между античността и Ренесанса. Тя смъква маската от лицето на миналото не под влияние на романтични видения, а с насочената към историците ослепителна светлина. Онова, което се разкрива, първоначално е само в контури, защото окото още не свикнало да обхваща действителността. Но вече се разбира, че историята е била съвсем различна от онази, която сме изучавали в училище.
Книгата не е иконоборческа. Ако големите герои на историята се оказват сламени чучела или надути балони, това е достойно за съжаление, но не е от значение. Култът към героите е истинска необходимост за европейските народи, произлизащ от религиозната по-требност, свързана с култа към прадедите, почитането на идоли и самопознанието. Нямам намерение да свалям тези герои от пиедес-талите им. Съществуват теолози, които са съхранили вярата си и след като са разбрали, че Иисус не е бил историческа фигура.
Ще се опитам да намеря доказателството, че описваната от Камайер „голяма акция" за фалшифицирането на историята от късното средновековие до Ренесанса действително се е състояла.
За съжаление не мога да се позова на Камайер като доказател-ствена основа, защото той е почти неизвестен и е бил отричан навремето си. Налага се да се огранича с кратко обобщение на неговите мисли и да изложа собствените си разсъждения.
Проясняването на историческия поглед, към който се стремя, не уврежда крал Артур или Карл Велики като европейски образци, а показва кога и как са възникнали тези образи и че великолепните им дела са красиви или грозни романи. Само по този начин можем да ги приемем в историята си - след като ги разберем като литературен израз на стремежа на Запада към форма и ред.
В противен случай би било непоносимо. Ако Карл Велики наистина е избил четири хиляди най-благородни саксонци, докато ги угощавал, или за да отмъсти за приятеля си Роланд е удавил 130 000 сарацини в река Ебро (при което Господ собственоръчно задържал Слънцето, за да можел Карл да засити кръвожадността си), бихме си останали завинаги врагове.
Едва след като тези уж исторически събития бъдат разкрити като приказки и лъжи, пропаганда и фантазии, едва след като историческият образ бъде освободен от тези заблуди, ще проявим разбиране към съседите си и ще стигнем до мирно добросъседство.
Учудващото е, че установеното от мен положение на нещата не е съвсем ново или неизвестно. Винаги е имало неколцина писатели и учени, които констатирали съответните фалшификации и се борили с тях. Съществува нещо като втора релса в науката, която преминава успоредно на официалното учение и отново и отново показва къде светогледът е бил съзнателно и произволно манипулиран. Ще представя и онези научни еретици, на които се натъкнах по време на критичния си обзор.
Иначе ще използвам някои съвременни автори, които в сегашната дискусия стоят над всяко съмнение, като например Гертруд Бодман, Регине Зонтаг, Жак Ле Гоф и т. н., или някои написани в началото на века меродавни трудове като тези на Делич, Харнак, Велхаузен и др. Използвам работите им в напълно положителен смисъл, т. е. не за да ги опровергая, а просто ги чета под нов ъгъл -Балдауф, Шпенглер, Камайер, Олагюе, Де Оливейра, Хунке и други, открити през нашия век.
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |