Ирена Кръстева преподава теория и практика на превода в катедра „Романистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по семиология на Университета Париж 7 и доктор на филологическите науки на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите Pascal Quignard: la fascination du fragmentaire (2008), Pour comprendre la traduction (2009) и Преображенията на Хермес (2015).
Превoдач на френска и италианска хуманитаристика. Кореспондент на Френското дружество по преводознание SoFT. Асоцииран член на Френското психоаналитично дружество Espace analytique. Дама на Ордена „Св. Силвестър“.
Рухването на Вавилонската кула се превръща в символ на изгубването на прозрачността между знаците и нещата. Божественият жест прекъсва езика и сблъсква несъизмеримостите, а разчленяването на единния човешки град определя залозите на превода. Той от своя страна обещава следвавилонско помирение, като задвижва взаимодействието с другия във всичките му възможни проявления: в недоразуменията и диалога, в разсейването и вслушването, в отклонението и подражанието, в единомислието и разногласието. Съвременната вавилонизация свидетелства за езиковото многообразие и свободата на всеки да избира на какъв език да общува, а преводът става не просто посредник в междуезиковото разбирателство, но и гарант за свободата на този избор.
Ирена Кръстева
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |