България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам.
Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете буквално ме затрупваха. Това са стихове за любовта и смъртта. Дано стигне до вас и поне вас да зарадвам!
 Божана Апостолова 
 
 Д О  Т Е Б  С Ъ М
 Последна глътка въздух –
 ето нà: изстива твоят свят
 и всичко свършва.
 След теб остава купчинка боклук
 земята милостиво да прегърне.
 След теб остава
 на Вселената гласът
 да се сниши в сърцето за последно.
 …За да съм с теб
 поне до вечността,
 поне до нашата любов,
 единствен покрив. 
  
  Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe 
 |