Сборникът „Луди разкази” включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното представяне на нещата такива, каквито са, без капка съобразяване с конюнктурата, без лакейско коленичене пред догмите на модерната куха фразеология. Наистина героите в закачливата анекдотична проза на Добромир Славчев са представители на различни епохи, но сред тях лесно можем да разпознаем и уродливите физиономии на типични наши съвременници, станали емблематични с отблъскващата си безнравственост. Въпреки това, верен на собствената си жизнена философия, смело продължава линията на обезоръжаваща откровеност и искрена донкихотовска страст, закодирана още в стиховете му. Зависим изцяло от особеностите на сюжета, авторът не се колебае да използва пъстър, на моменти архаичен език, диалект или фразеологизми, характерни за региона, където се развива действието. А в тъканта на жизнените му сатирични текстове остават органично вплетени и хуморът, и тъгата...
Мнения за тази книга
Rumen Pasev -Sofia
Витална книга, невероятно постижение, което определено е доказателство, че имаме стойностни български автори. Заскужава да се нареди до класиката в българската литература. Задъхващи, жизнени сюжети, преплитащи се с вълнуващи образи, иронични, смешни и тъжни. Истинско богатство на езика. Искренно се възхищавам за начинът по който е написана тази книга. Невероятен похват по който осмива, по който се разказва и се загатва без да се разкрива развръзката до края на всяка една история. Изключително реалистично описани истории, забелижителна смесица от философия и действие. Мисля, че някои от разказите трябва да бъдат включени в учебната програма за изучаване. Луди разкази е книга, която трябва да се прочете.
Петя Райчева -
Луди разкази” е третата издадена книга на Добромир Славчев. След двете му поетични бижута „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци”, „Луди разкази” гръмко ни представя едни житейски и увлекателни истории, поднесени под формата на късия разказ.
Дълго заглеждах това красиво издание с провокираща корица. Дълго разглеждах и изумителните илюстрации отвътре – разположени между редовете на отделните истории, но без думите, за които са създадени, не биха могли да бъдат разгадани. Затова, когато разтворих страниците и се потопих в разказите, разбрах, че думите рисуват всичко, което можеш да видиш и загатват за онова, което не можеш.
Още с първия разказ „Фобия” пред читателя се разкрива свят, който не толкова граничи с художествената измислица, колкото с живото – реалното измерение на нашето съществуване…действителността. А тя за героите е такава – налудничава, пъстра, тежка и болезнена, смела и предизвикателна и на моменти много хумористична. Погледът е насочен към живота в българското село, в един не много далечен за нас период, но има и няколко съвременни разказа в книгата. Героите са толкова истински – говорят, разказват, а читателя леко се усмихва отстрани или проронва сълза, изправен пред неизбежността на странната ситуация разлистила се пред очите му. Героите симпатизират още с имената и прякорите си – Станчо Лютата, Китьо Тока, Джамал, Ричо-Белия хляб, Пенчо Котката и др. Някои от историите са чиста доза хумор, други са по-сериозни и ни карат да се замислим за света около нас, в трети има тъга и едно иронично обръщане към фразата „Светът е оцелял, защото се е смял.”
Докато четях разказите, в мен все повече се надигаше чувството, че това не са просто измислени и претворени чрез художествената форма истории, а са истински – дълго време наблюдавани, осмисляни и после разказани. И това чувство се потвърди.
След като прочетох и последния разказ, затворих книгата, после пак я отворих и някак си се върнах към моето детство, към моите години на село – към случките, които са ме разсмивали, впечатлявали и тези, които са ме научили да пораствам.
Ще си позволя да цитирам любимите си разкази в книгата – „Фобия”, „Рита Павоне”, „Коминочистачът”, „Джамал старият гъбар”, „Корени”, „Галка”, „Рак”, „Бомба”, „Пис, пис, Герчо”…
Преди малко повече от седмица имах удоволствието да се запозная лично с автора Добромир Славчев на представянето на „Луди разкази” в Пловдив в Книжарница Кафе-клуб Сиела. На срещата гостуваха и художникът на илюстрациите Николай Богдев, и артистът Вели Чаушев, както и пловдивският писател Стефан Бонев. И това ще си остане едно незабравимо представяне за мен.
Препоръчвам книгата на всички читатели, защото няма как да усетим нещо хубаво ако лично не го вкусим, прочетем и преживеем…
Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница
Борис Вълков -Батак
Луди разкази от Добромир Славчев
Kрасиви разкази. С удоволствие препоръчвам тази книга на всички, които искат да прочетат нещо истинско, нещо стойностно. Завладяващи истории от самото начало до самия край. Прочел съм изключително много книги, но си признавам, че този път бях впечатлен. Без да се замислям, искам да споделя, че става дума за шедьовър в съвременната ни литература. Не превеуличавам. Точно така, това е шедьовър по няколко причини. Разказите са наситени с неподражаем натурел и колорит. Текстът те прегръща и те води от първата до последнта страница, като през цялото време се редуват различни емоции. Сборът от ситуациите в книгата те провокират да се замислиш за животът, такъв, какъвто е, хубав, суров, неподправен. Авторът успява да ти предаде, особено чувство за съпричастност към случващото се, без да изключва възможноста сам да осмислиш написаното от него, да оцениш сам всяко едно от действията на героите според собственото си виждане и разбиране на нещата. Нещо, което се оказва доста трудно за много от настоящите ни писатели, това тук е постигнато с лекота, с неподражаемо добре разработена сюжетна линия и най-вече с невероятно майсторство на словото. Наистина, това са едни прекрасно разказани истории. Във всеки един от разказите непрекъснато се редуват разнообразни действия, които успяват да ти задържат буден интереса до самия финал на случката. Успеха на внушението се препокрива и със способността на разказвача, някак си да те вкара в обувките самите персонажи. А това вече, е повече от ясно, че говорим за голям талант. Талант до който трябва да се докоснат, колкото е възможно повече хора, защото талантът облагородява. Много бих се радвал, ако с тези редове за „Лудите разкази” на Добромир Славчев съм допринесъл поне мъничко за това.
Борис Вълков – етнограф и бивш учител по литература
Ренета Даньовска -София
Луди разкази ми бяха препоръчани от приятел и не съжалявам, че си купих тази книга, още по-малко,че я прочетох.
Ето затова реших да споделя своите впечатления от нея.
Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че е гениална.
Докато четеш имаш усещането, че се рисува с думи и във всяка една от невероятно разказаните случки накрая откриваш някаква поука.
Очарована съм от този автор и определено няма да преувелича ако изкажа мнение, че спокойно бих могла да го наредя до големите ни имена от писатели работели в този жанр.
Като казвам големите, имам на предвид, наистина големите, тия дето отдавна не са между нас. Разказите се леят един след друг, а всяка една история е сама за себе си, несависмо, че имената на част от героите се срещат отново. Случките отговарят напълно на определението за къс разказ, нещо рядко срещано напоследък в съвременната ни литература.
Тази книга, носи в себе си много мъдрост, прочете я, няма да сбъркате.
И не на последно място ми направи и добро впечатление с отличното си оформление. Поне аз скоро не съм срещала подобно издание на наш автор, така добре графично издържано и при това с илюстарции. Пожелавам ви приятно четене !
Ренета Даньовска
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |