Когато
дойде
на
себе
си
в
колата
,
Андерсон
само
смътно
си
спомняше
за
пътуването
,
мъгляво
за
целта
му
.
От
огледалото
за
обратно
виждане
в
него
се
взираха
собствените
му
очи
,
сякаш
очи
на
непознат
,
пукнатината
в
паметта
му
го
обезпокои
,
отведнъж
нищо
вече
не
беше
сигурно
,
нищо
не
беше
устойчиво
.
На
запад
от
дъното
на
долината
се
издигаше
бял
дим
,
а
на
изток
,
отвъд
искрящата
плитчина
,
морето
проблясваше
под
изгряващото
слънце
.
Той
изпуши
една
цигара
,
запали
мотора
и
потегли
към
вътрешността
на
сушата
,
избирайки
произволно
ту
една
,
ту
друга
посока
,
сякаш
някой
го
преследваше
.
По-скоро
случайно
се
озова
на
едно
от
главните
шосета
,
водещи
към
областния
център
,
оттам
вече
познаваше
пътя
.
Въпреки
това
едва
не
пропусна
отбивката
на
разклона
преди
кръчмата
„
Краун
Пойнт
“
и
сви
надясно
в
последния
момент
,
без
да
даде
мигач
и
без
да
обърне
внимание
на
гневното
бибипкане
на
идващия
насреща
роувър
.
На
двайсет
години
обичаше
да
играе
на
руска
рулетка
и
както
тогава
при
изщракването
на
петлето
върху
празното
гнездо
от
плещите
му
падна
огромен
товар
.
За
пореден
път
се
беше
измъкнал
невредим
,
така
че
се
наслади
на
последните
четири
мили
. „Чужда земя” разказва историята за разпада на личността на художника
Андерсон и неговото постепенно пропадане в един фантасмагоричен свят,
който в края на краищата се оказва отражение на действителността – но за
Андерсон това разбиране идва прекалено късно.
В своята своеобразност и странност „Чужда земя” е радикален роман, предизвикателство. Тук става дума за принципната самота на човека, за неспособността на мъжа да обича, болестната му заплененост от Ерос и неговия близнак, Танатос.
Това е кратък роман, съставен от три различни по стил части. Общото между тях е преливането между реалност и фантазия, настояще и минало, възприятие и спомен. От началото до края си текстът е определян от поетиката на мита.
Отделните нишки на действието са само привидно слабо свързани едни с други; подобно на класическа трагедия, романът е внимателно композиран, всичко в него се движи по посока на една определена развръзка. Мрежата от думи е гъсто преплетена, а езикът, може би дори повече от сюжета, примамва читателя и го води (надолу, така да се каже) към сложния подтекст и изобилието от алюзии из областите на литературата, изкуството, мита, фолклора и така нататък, чието разшифроване сигурно ще очарова образования читател.
„Чужда земя” говори за самотата, за безкрайното търсене на другия, за моментите на пропадане на паметта и повторното влизане във вече познатото. Новият роман на Румен Еверт е написан в добрите традиции на немскоезичната проза и по-точно нишката на развитие от времето на романтизма (около 1800) до наши дни и ще посоча близост със „Степният вълк“ на Херман Хесе. Романът е написан умело, чете се лесно и приковава вниманието.
Борис Минков
Дръзко предизвикателство, всичките тези фантазми и символи, първичната мощ, природната символика, готическите измерения, потоците на съзнанието,
апокалиптичните картини... Зловещо като среднощен изстрел в главата и изключително в своята самобитност.
Ян Корнелиус, писател и критик, Вестдойчер Рундфунк (WDR)
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |