Всеки музикант с удоволствие ще потвърди, че един оркестър по всяко време може да се откаже от диригента, но не и от контрабаса. Контрабасът е любима, приятел, враг и пречка по пътя за личностното самоопределяне на главния герой. Творбата е партитура за солист и контрабас, човек и инструмент - истински взрив от комични откровения и лирични отклонения.
"Контрабасът" написах през лятото на 1980 г. Става дума, наред с разни други неща, за съществуването на човека в стаичката му. При писането се ръководех от собствения си опит, защото и аз прекарвам значителна част от живота си в стаички, които напускам с голямо усилие. Надявам се някой ден да открия толкова тясна стаичка, че да се уморя от самотата.Тогава ще напиша пиеса за двама в повечко стаи.„
Патрик Зюскинд
Пaтpик Зюскинд e poдeн пpeз 1949 г. в Гepмaния. Пoлучaвa музикaлнo oбpaзoвaниe, слeдвa истopия в Mюнxeнския унивepситeт и в Eкс-aн-Пpoвaнс. Paбoти в пaтeнтния oтдeл нa “Cимeнс”, кaтo пиaнист в тaнцбap, тpeньop пo тeнис нa мaсa… “Кoнтpaбaсът” e нeвepoятният му литepaтуpeн дeбют, слeдвaт “Пapфюмът”, “Гълъбът”, “Зa любoвтa и смъpттa” и дp.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |