Стихосбирката „Пустинница" на Людмила Билярска е чувствена и проникновена, високо-честотна поезия. Невероятно красив зов за споделеност. Ако трябва да определя с един само код творбите й - в
съзнанието ми изниква магичната дума - ВЯРА. Неугасваща... Попаднах за пръв път на нейните поетични
откровения в литературния сайт „Хулите" и от този
момент неизменно следвам пътищата на сърцето й.
Талантлива и чувствителна поетеса, тя населява
„Пустинята на духа", но не онази - лишена от живот,
а другата - изтънчената и необикновена - спасена от
суетата на света, но пулсираща и скрила в недрата си
безброй прохладни оазиси. Сред топлите й „пясъци",
нажежени до краен предел, дори гиблите са спасителни урагани от висша страст. Стиховете на Людмила
не могат да се четат спокойно или безразлично. Всеки
един от тях е дълго медитиран и изстрадан, изкристализирал от дълбините на една нежна и чиста душа!
Тя докосва и събужда към размисли, търси отговори на
вечните въпроси, неуморно гори в собствените си копнежи и възторзи.
Спонтанните изповеди на лирическата героиня
са изтъкани от светла тъга и жажда за щастие - винаги интимни и същевременно толкова универсални.
Сякаш цялото мироздание вибрира в едно с вътрешните й тревоги, а нейната поетична Муза ражда най-
неочаквани метафори, които свързват читателя със
собствената му душа.
Мария Радкова
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |