“Келтски митове” включва някои от най-прочутите истории на ирландските и уелските келти. Учените разпределят ирландските келтски митове в три цикъла – Митологичен, Ълстърски и Фениански. В последната глава на книгата са представени разкази от уелския сборник с митове – „Мабиногион” – предания, записани през Средновековието, основани на много по-древни митове и фолклор.
От богато илюстрираните „Келтски митове” ще разберете, че:
Келтите от Галия били високи, добре сложени и с бледа кожа. Косите им били руси по рождение. Едни били гладко обръснати, а други - с брада или рунтави мустаци, които използвали като цедки, докато пиели. Обличали се с дрехи от вълна и лен, оцветени с растителни бои. Дебелите им вълнени наметала били на карета и се закопчавали на врата с фибули.
Освен за пътуването на ирландския вожд Бран към Острова на радостта и Острова на жените, в книгата е включена и историята на Свети Брендан Мореплавателя. Християнският светец живял около 486-578г. Той тръгнал на морско пътешествие заедно със 17 монаси. Крайната му цел бил Обетования остров на светците.
Хърлингът е старинен келтски спорт и все още е сред най-популярните в Ирландия. Дългата му история започва още от митичните разкази за най-великия келтски герой Кухулин. Играчите са на два отбора от по 15 души. Всеки има хърли – дървена щека с широк, плосък край. Целта е да се удари кожена топка във вратата на противника или над вратата и страничните греди.
През VI в. в Западна Шотландия ирландците се съревновавали за земя и власт с с келтите на юг и пиктите на север. Пиктите са едни от най-загадъчните древни народи. Пикти е латинска дума, която означава „изрисувани” и вероятно отразява обичая им да боядисват телата си.
Келтите са правили човешки жертвоприношения, изпълнявани от свещениците друиди. През 1984г. В торфено блато в Линдоу Мос, близо до Манчестър е намерено тяло на мъж със следи от ритуално посичане.
Келтските войни отрязвали главите на противниците си на бойното поле, защото вярвали, че душата на човека обитава главата му. После заковавали главите на врага на стените на къщите си, а главите на по-значимите врагове държали консервирани с масло в сандък.
В уелски мит е едно от най-ранните споменавания на легендарния крал Артур. Учените още спорят дали той е реална историческа личност. Възможно е да е бил британски или уелски предводител на съпротивата срещу англите, саксите и другите нашественици.
Съвременният уелски език произлиза от древния келтски, а традицията за създаване на поезия и проза на уелски все още се почита с ежегодния Национален фестивал „Айстедвод”. И до днес церемониите се водят от върховед друид.
Авторът на “Келтски митове” Джеймс Харпър е възпитаник на Университета в Кеймбридж, Англия. Цял живот се занимава с митология, история и религия. Сред многобройните му книги са: “Атлас на легендарни места”, “Кръстоносни походи”, “Чудесата на Иисус”, „Библейски атлас на Колиджвил” и др. Живее в Уест Йорк, Ирландия, сред артефакти, които срещаме в келтските митове.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
