Интервюто в старо колкото света. То се е появило, когато Господ се обърнал към Адам и започнал да го разпитва: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от плодовете на дървото, от което ти забраних да береш?" Оттогава до днес човекът все иска да надникне зад смокиновите листа, затова пита и разпитва, т.е. интервюира себеподобните. С една-единствена цел, и то егоистична - да научи нещо повече за себе си.
При толкова майстори на интервюто в българския печат (не меся радиото и телевизията, те са други опери) едва ли бих си позволил да предложа част от моите разговори с български писатели, печатани във вестник „Дума" през последните три години. Много приятели и читатели са ме питали защо не събера интервютата в томче като свидетелство на времето, в което сме насилени да живеем. Хванах вяра едва когато Иван Гранитски и Деньо Денев ми внушиха, че от тази трънка може да излезе заек.
В книгата са поместени разговори с писатели, с които съм на „ти" от години. Повече от три десетилетия се занимавам с културжурналистика - във „Вечерни новини", „Работническо дело" и „Дума", доста дъна на панталони съм изтрил в писателското кафене (жалко, че то не съществува, а „При Мария" не може да го замести), немалко пишещ народ познавам и той мене. Прочел съм хубави и недотам интересни книги (с автографи и без автографи) на български писатели, зная вицове за тях, но не съм ги измислял, самите те са ми ги казвали.
Вероятно ще направи впечатление, че някои от по-известните имена в литературата ни от края на миналия век не са сред интервюираните. Едни ме респектираха с авторитета и положението си в обществото и нямах дързост да се приближа до тяхната светия светих, сиреч бях на „вие" с тях. Други бяха поразглезени от непрекъснатото си появяване в печата, трети избягваха „Дума". Казвах си: защо да не покажа как мислят майсторите на перото, които не тръбят от медийни рупори ката ден, не се бият по гърдите, но орат и сеят своята литературна нива, без да шумят. И трудно свързват двата края. А може би най-важното - имат позиция и не обличат мислите си с конфекция. Осмелявам се да твърдя, че една част от разговорите ми имат изповеден характер и намирисват на литературна анкета, най-малкото защото са свързани с юбилеи на писателите или с новите им книги. А знаете как се издават книги днес.
Заглавието „Горещи думи" дойде по естествен път. Повечето от словата на моите събеседници, може да се каже, че вчера са извадени от пещта на времето. Те носят неговото дихание. И трябва да призная, научих много неща за самия себе си от тези интервюта. Дано това да се случи и на тези, които ще прочетат книгата. И думите на майсторите на българското слово да стигнат не само до разума им, но и до сърцата.
Независимо от читателската присъда ще продължавам да разпитвам Адамовци и Еви за дървото, за плодовете и за... смокиновите листа.
Т. К.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |