Изведнъж разбрах илюзорността на мисълта, че ние сами оседлаваме случаите и направляваме техния ход; разбрах, че може би това изобщо не са наши случаи, а по-скоро са ни подхвърлени някъде отвън; че те ни най-малко не ни характеризират; че не ние сме отговорни за техните капризни кривулици; че те ни носят, направлявани издалеч от някакви чужди сили. Не, нямам предвид свръхестествените небесни сили, а силите на самите хора, които, обединени в едно, си остават за нещастие все така чужди едно на друго небеса. „Смешни любови“ може да бъде написана само от майстор на елегантната илюзия и изненадата, какъвто е Кундера. Млад мъж и неговата приятелка се преструват, че не се познават и повеждат разговор-игра, който постепенно развенчава илюзията за тяхната връзка. Учител симулира благочестивост, за да прелъсти смирена девойка, после я зарязва и започва да копнее за единение с Бог. Различни момичета чакат един и същ мъж, Дон Жуан на средна възраст, по перони, барове и плажове, ала той се връща при жена си. „Смешни любови“ е дивно платно от фантазии, игри и интриги, чиито герои реагират непредвидимо на внезапно обзелото ги сексуално напрежение.
В началото на април Милан Кундера, един от най-видните съвременни белетристи, общественици и експериментатори, навърши 85 години. Роден е през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Постига международна популярност с романи като „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност“ и „Непосилната лекота на битието“ (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Модернистичният му стил се отличава с фрагментарност на повествованието, ониризъм, психоаналитични наблюдения и философска дълбочина.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |