В „Норвежки скъпоценности“ Емил Б. Лунд разказва за моралното падение под бляскавото лустро на презадоволената класа
В литературата Емил Б. Лунд (роден в западната част на Осло през 1978 г.) е норвежкият еквивалент на Сергей Минаев („Духless”) и Фредерик Бегбеде („9,99 лв.“).
Романът „Норвежки скъпоценности“ е откровено и иронично разголване на облагодетелстваната и презадоволена класа, лустрото на която е бляскаво, но под него се крие бездуховност и морално падение.
„Аз съм фалшив, снизходителен и нескромен. Аз съм интелигентен, високообразован, креативен, но съм силно демотивиран и не откривам смисъл. Не стигам до никъде. Казвам се Виктор Сомерфелт, на 26 години съм“ – така се самопредставя героят на романа.
Виктор е интелигентен, арогантен и високомерен млад мъж, желан от жените и будещ възхищение в мъжете. Потомък е на аристократичен норвежки род, с безукорни светски маниери и превъзходен талант във всичко. Той е добре образован и разговаря свободно както за изкуство и литература, така и за секс, изнасилвания и сухо мартини. В неговата среда, където водеща е страстната мания за съвършенство, има негласно правило: Никога не бъди себе си и никога не показвай това, което чувстваш.
Но какво се случва в душата на Виктор и защо му липсват удовлетворение и равновесие? Защо арогантността и нарцисизмът му избиват над мирното и кротко, презадоволено съществуване? Защо, когато парите не са проблем, жените - и те, а алкохолът се лее в огромни количества, нещо все пак не му достига…
Аристократичните норвежки фамилии, господстващата класа и ослепителният й просперитет са представени с убийствена ирония в този роман, който дава гласност на среда и манталитет, които рядко са обсъждани в скандинавската литература.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|