„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз.
„Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята книга“ – казва Еманюел Пагано. И увлича читателя да сподели пътуването с тези трайно запомнящи се, живи, ярки и вълнуващи образи. Деликатно, нежно и с уважение тя защитава в цялата му сложност достойнството на човека, почувствал се натясно в един стандартизиран свят.
Еманюел Пагано (р. 1969 в Родез, Южна Франция) следва пластично изкуство и завършва магистратура по кинематография в Париж. Специализира в областта на историята на кинематографията. От 1997 се занимава с преподаване на пластично изкуство. Твърди, че пише отпреди да чете. Първият й роман „За да бъда у дома си“ излиза през 2002 г., вторият, „Не пред хората“ (2004), е преработка на ръкопис от юношеските й години. Придобива известност с „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (2007), издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За последния получава и Награда за литература на Европейския съюз (2009). Главните теми в творчеството й са тялото, в неговите екстремни състояния (инвалидност, сексуалност, бременност), и природата, в постоянна осмоза с хората. В творчеството й изобилстват автобиографичните елементи.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |