Твърде малко светлина има в живота ни – констатира забележителен сръбски роман.
За книгата си Владан Матиевич печели най-големите литературни награди в родината си.
Рушейки традиционния хуманизъм, един от най-добрите сръбски писатели днес Владан Матиевич успява да претвори в най-успешната си книга „Твърде малко светлина” (издание на „Персей“, превод Таня Попова) три лични истории в едно вълнуващо повествование, представляващо прозрение за времето, в което живеем. Матиевич е носител на най-големите литературни награди в Сърбия, като специално за този роман спечелва три от тях („Меша Селимович“, „Борисав Станкович“, „Исидора Секулич“).
Първата част - „Да стопиш Анди Уорхол” - представлява десет имейла, които психично болната Хилари Хъдсън, завършила история на изкуството, пише на бившата си приятелка Дона. Тяхната кауза е да се унищожат всички мъже. Демонът на синтетиката Анди Уорхол е олицетворение на богатството и целия мъжки свят. Унищожавайки богатството на мъжете, фанатичните феминистки, предвождани от „преподобната Валери”, искат да сътворят свят, в който има само жени, вярвайки, че мъжът е „биологична грешка и емоционален паразит”.
„Скъпа Д., цялата планета е поканена на неговия купон. Сребристи балони, пълни с хелий, летят в небето, милиони момичета, облечени във винил, се разхождат по улиците. От всички страни трещи и крещи неговият „Велвет”, сладките барабанистки думкат по барабаните, дългокраки манекенки в роклички на Пако Рабан от пластмасови дискове и метални пръстени крачат по модните подиуми. Навсякъде около нас има огледала и алуминиево фолио, хипнотизиращи светлини изпъстрят пространствата. Налива се и се пие водка „Абсолют”, гълтат се амфетамини…”
Тази част от последния имейл на психично опустошената лесбийка оправдава лудостта й, защото нейният щателен анализ на модерните времена и популярната масова култура и последиците, които те оказват върху човешкото съществуване и отношенията между хората, са толкова въздействащи, че и на читателя му се иска да има огнехвъргачка, с която да стопи постмодерните мултинационални мултимилионерски фараони.
Втората – „Да продадеш душата си на дребно” – съдържа недописано завещание в десет параграфа, съставено от настоящия алкохолик и бивш министър Милутин Чабринович. След демократичните промени той се развежда, изгонен е от апартамента си в мазето и се отдава на алкохола, прекарвайки дните си в Циговото кафене в покрайнините на града. Трагедията му е в това, че след „революционните” промени е изгубил властта, силата и привилегиите си, но заради едната сигурност и оцеляване е приел да се ангажира с политиката, воден от що-годе морални принципи и желанието си да избере най-малкото зло. „Щом влязох в политиката, разбрах, че с чистите ми сметки е свършено и деградацията ми е неизбежна.“
Ако в „Да стопиш Анди Уорхол” грубата картина на действителността е смекчена от духовитите хрумвания на героите, в „Да продадеш душата си на дребно” хуморът и иронията са заменени със сарказъм. Героят, който цял живот пише и поправя завещанието си, винаги в алкохолно опиянение, непрекъснато набляга на допълнението „пиша това в пълно съзнание и здрав разум”, макар че от състоянията, в които се намира, читателят не може да е сигурен кое е плод на въображението му и кое е реалност.
В третата част - „Да изкупиш греха си към Юлияна Ранкович” - са събрани записки от дневник на сънищата на абсолвента по философия Георги Истина, който не може да разграничи съня от реалността. В сънищата му доминира Юлияна, за която не може да се каже дали е плод на сексуалното въображение на Георги, или става дума за момиче, изгоряло в пожар, който той сам е причинил в детството си. Обсебването от Юлияна, заедно с маниакалното изпитване на вярата и морала, довеждат Георги до шизофрения, който в раздвоението си вече не осъзнава дали сънува, или е в реалността.
Героите в трите истории имат обща съдба – всички те някога са били успели личности, но поради невъзможността си да се впишат в увреждащата ценностите им система, стигат до поражение. Бягайки от действителността, в която доминира безнадеждността и господстват парите, героите в книгата на Матиевич намират в сънищата си своите паралелни светове, но те се трансформират в кошмари, а животът им придобива контурите на лудост.
Този роман-омнибус преминава от една в друга история с един общ герой, който се споменава в едно единствено изречение. И само внимателният читател би го забелязал. В това се крие обаянието и умението на автора да ни накара да се потопим в странния, на моменти налудничав, но увлекателен сюжет на произведението му.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |