ПОСЛАНИЕ НА АВТОРА КЪМ БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ
Всъщност книгата, която написах, е моето послание към българската младеж. Написах книгата, за да покажа на сегашното младо поколение на България, че освен личното преуспяване, печалбарството и бягството в чужбина, с цел лично благоденствие и изоставяне на родината, да се гърчи в мъките на една фалшива реформа, която вместо по-добър живот, донесе само разруха и страдания на родината и на българския народ, има и друг начин да се живее пълноценно. А именно, да се служи на отрудения народ на България, на нейното процъфтяване и благоденствие и на един велик хуманистичен идеал, заради който си струва да поемеш рискът да бъдеш изключен от учебното заведение, където учиш, да бъдеш арестуван, бит, изтезаван и съден, и дори да рискуваш живота си. Защото има морални стойности, които стоят много по-високо от личното преуспяване и човешкия живот.
Някога моят стар баща, от когото съм получил първите си уроци за гражданско поведение и патриотизъм, казваше: „България са я възродили, изградили и запазили тези, които са й давали, а не тези, които са вземали от нея." Не чорбаджиите и богатите търговци, а хайдутите, националните революционери, просветителите на народа и хилядите знайни и незнайни жертвоготовни борци за нейното възраждане, съхраняване и благоденствие. Искам да припомня на младото поколение на България и разговора на родолюбеца Стоян Глаушев с гъркоманина Таке Брашнаров от трилогията на Димитър Талев - „Железния светилник", който казва: „ Таке, ти се срамуваш, че си българин и се гърчееш, защото нашият народ е беден, неук и изостанал. А ние тъкмо затова го обичаме и се борим да му помогнем да достигне другите народи".
Кого избирате като пример за подражание, млади българи? Родолюбеца или родоотстъпника?
Този избор в наше време не е лесен. Той никога не е бил лесен. Не е лесен, защото родоотстъпничест вото в наше време се препоръчва от най-високо място като „цивилизационен избор" и ежедневно се пропагандира по радиото, телевизията и голяма част от периодичния печат. Оплюват се традиционни ценности на българския народ, които са запазили през вековете неговата индивидуалност и идентичност, препоръчват ви се ценностите на „Отвореното общество" с всичките му „добродетели" като: националното обезличаване, безогледно и безскрупулно забогатяване за сметка на отрудения народ, преклонение пред „западната", а всъщност капиталистическата „цивилизация" и нейните ценности - насилие, лично преуспяване с цената на безпощадна саморазправа с тези, които пречат, сексуална невъздържаност, мафиотска организираност и други прелести на тази „цивилизация".
С книгата, която ви предлагам, искам да ви покажа, че друго едно поколение младежи на нашата измъчена и многострадална родина, преди вас беше направило друг избор. Изгарящи в пламъка на родолюбието и на един висок хуманистичен идеал, те рискуваха личното си преуспяване.
Всички действащи лица в романа имат за свой прототип реално съществували млади пламенни души. Стремях се да покажа начина на живот, идеалите, проблемите и поведението на огромната част от българската младеж през епохата на монархофашистката диктатура в България. Искам да покажа също така, че благородните и хуманни идеи, човешката солидарност и моралът, макар и нематериални, са огромна сила, по-силна от модерните оръжия, изтезанията и убийствата на фашизма, и доведоха до неговия разгром в Европа и в България, и до „триумф на младите пламенни души", готови да пожертват личното си преуспяване и дори живота си, за благото на отечеството и трудовия народ на България.
Дълбоко съм убеден, че както след реставрацията през 1818 г. във Франция, идеалите на буржоазната революция отново възтържествуваха, с нови средства и по нови пътища, така ще бъде и със социалистическата революция. Само половин век след реставрацията, трицветът на революционната кокарда стана национален трицвет на Франция, „Марси лезата", под чиито звуци революционната армия громеше коалицията на феодалните държави - национален химн, републиката, като форма на управление, победи необратимо и завинаги, и всички принципи, обявени от Великата революция - свобода, братство, равенство пред законите, участие на обикновените хора в управлението на държавата, свободата на мисълта, словото и печата, и др., станаха достояние не само на френския народ, но и на цяло то цивилизовано човечество.
Дълбоко съм убеден, че равенството пред труда, което ние наричаме социализъм, както някога равенството пред законите, отново ще възтържествува, с нови средства и по нови пътища, и този път завинаги и необратимо. Защото този идеал е вечен за човечеството, както и идеалът за равенство пред законите. Може би моето поколение няма да дочака този триумф. Но младото поколение на България и на Европа сигурно ще го постигне.
Написах тази книга и затова, за да дам своя скромен принос за тази победа. Може би тази победа за някои изглежда невероятна. Но така изглеждаше невероятен и разгромът на фашизма, когато хитлеристките пълчища стояха пред Москва и Сталинград.
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |