Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси – и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола – защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение.
Коя е Лола ли? Тя е онази Лола на Фасбиндер, но също и Лола на Сара Вон, на Марлене Дитрих. Тя е и Лола Монтес, любовницата на Лудвиг I. Лола е единствената жена и всички жени, пред които по неизбежност мъжът е губещ. Винаги. Нужно ли е да напомням, че каквото Лола иска, Лола получава?
Иван Ланджев
Авторът е лауреат на ХХХІІ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2015 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.
ГЛАСЪТ НА ЛОЛА
поканен си във тъмна стая,
където гласове разлистват страници от книги.
и колкото повече записваш и изгаряш,
толкова по-светла става стаята.
очите свикват и тъмнината се развиделява –
което излъчва светлина
трябва да може да гори.
догаря разликата между вакуума и мрака,
и ставаш достатъчно прозрачен за да пропуснеш.
научаваш че да прогледнеш е да се самозапомниш.
гласове късат страници от книги и заглъхват,
и ти я виждаш и стаята е празна.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |