Бенито Перес Галдос (1843-1920) е най-великият испански романист след Мигел де Сервантес. „Мияу“ и „Марианела“ принадлежат към неговите съвременни романи.
„Мияу“
Запознайте се със семейство Виляамил, в дома на което властват желанието за аристократична извисеност и окаяната бедност, висшият морален патос и дяволските изкушения. Дон Рамон Виляамил е като Дон Кихот, само че изправен пред непобедимите вятърни мелници на бюрокрацията, семейния живот, корупцията и недостига на пари. Само два месеца преди пенсия той губи работата си като данъчен служител. От този момент нататък започва да се бори, опитвайки се да спаси достойнството си, да си върне работата и да запази общественото положение на семейството си. Съпругата му, доня Пура, се интересува само от това да посети операта и да се изфука с предполагаемото си богатство. Когато има пари, ги харчи за дрънкулки и дрехи, но често взима заеми, за да плаща сметките. С тях живеят сестра й, дъщеря им и внукът им Луис - детето на починалата им по-голяма дъщеря. Съученик на момчето кръщава семейството „Мияу“ заради котешките черти на лицата на жените в него и всички започват да ги наричат така. А един ден в дома им се появява техният зет Виктор, бащата на Луис. С него в семейството влизат изкушението, грехът и конформизмът...
Виляамил се опитва да остане винаги праведен. Но в крайна сметка трябва да разбере, че да постъпи правилно, може да означава да постъпи глупаво, когато човек е изправен срещу корумпирана система. Особено след като корупцията стига чак до живота на собственото му семейство. Романът на Перес Галдос е една от първите интерпретации в европейска литература на темата за човека срещу обществения механизъм, за самотника, изправен срещу корупцията и бюрокрацията.
Въздействащ с трагизма си роман с дълбоки духовни послания.
„Марианела“
Романът разказва историята на бедната Марианела, сираче с грозна външност и огромно сърце, и любовта й към Пабло, слепия, красив и чувствителен единствен син на богат земевладелец. Той също изпитва чувства към нея. Изоставената, самотна и считана от всички за непотребна Нела, както я нарича младежът, е негов водач и той вижда света през нейните очи. Появата на д-р Теодоро Голфин връща надеждата на Пабло, че може да прогледне. Но това всява смут в душата на Нела - тя се моли той да върне зрението си, но се страхува какво ще се случи, когато я види...
Ако зрението не успява да ни покаже истинската същност на нещата, за какво ни е тогава?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|