Около 10 юли 1877 година се чу, че русите овошле в Шипка и
много българе отидоха към Калофер да ги видят, отиде и баща ми,
и се върна подир 2–3 дена. Също и аз пожелах и баща ми ме пусна,
та отидох с катърат (мулето), отидох чак на село Габарево и едва
вечерта дойде един руски казак в селото, препуска с коня си,
показва мурафети и пр. Сутринта излезнахме на шосето, гдето додоха
около 30–40 души казаци и изчезнаха по направление към
Калофер, спряха се край Големото село, всичките турци си предадоха
оръжието на русите, а русите – на безоръжните българи. От там
на Малкото село същото направиха. По пътя казаците се отбиваха
на нивята и през купните на ожънатите снопи застрелваха всички
турски войници, които беха избегали от Шипченските позиции, т.е.
много турски войници, които беха избегали от Шипка, бяха се
пръснали по Балкана и по полите. Казаците руси бяха около един
ескадрон. Авангардът им беше 7 души. Между седемтех души имаше
един около 30–35 годишен казак с голяма кожена шапка, знаеше да
говори турски и български.
Аз с моето муле пътувах с авангарда. Като дойдохме при Кулата,
която се намира между Малкото село и гр. Калофер, мене русите
ми казаха: “Братушка, иди напред и кажи на братушките
калоферци, че ний идеме”, и аз от радост, че ме натовариха с длъжност,
почнах да дупча повече мулето, та по-скоро да стигна в Калофер
и го удрях с пищоват си, който беше ми даден от Големото село. Дневникът е започнат през 1864 г. от Васил Стефанов Джапунов. При редакцията са запазени диалектните форми в изказа на героите, както и особеностите на словореда и духът на изразните средства на епохата. Речник на диалектните и непознати думи е изнесен най-отзад като приложение в книгата, а самите думи са в курсив. При пократки думи значението им е обяснено в скоби, непосредствено след тях.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
