СТАРИЯТ ХУДОЖНИК
Платно, палитра и триножник.
 Останалото – колорит.
 Навярно старият художник
 след миг
 ще се превърне в мит.
 Пейзажът го унася в дрямка
 със вятъра, кавал надул...
 Дали животът беше в рамка
 или пък само в паспарту?
 Ще сложи той последна четка,
 което всъщност е черта –
 дойде часът за равносметка
 и край на всяка суета.
 Дърветата се обезлистят,
 остават птиците без глас
 и някаква тревожна истина
 ще стигне може би до нас.
 Не с четка, а в ръка с тояжка
 под тегнещия небосвод
 художникът
 излиза от пейзажа
 на собствения си живот.
  
  Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe 
 |