Жените са сбор от моменти, а не от години.
„Името ми е Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя. Вярвам, че се обичаме, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем. Как иначе да желаеш нещо, което имаш?... Някои пък разправят, че не бива да се връщаш към би¬вшите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „Излизам да се поразходя” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще предложиш?” Отговорът е: „Върви на майната си! Не ме будалкай, по-добре ми помогни да разбера наистина ли полудявам, или са полудели всички останали?” Влюбването е като пиянство, което изменя действителността. Важното е да разбереш дали се чувстваш добре и да поискаш да се хвърлиш, но за да паднеш на високо.
Простичко написана и дълбоко вълнуваща,
„Кътче в света” може да бъде истински цяр.
„Ла Стампа”
Фабио Бонети, с артистичен псевдоним Фабио Воло, е роден на 23 юни 1972 г. в семейството на пекар. Той е мултиталантлив – с каквото се захване, постига невероятни успехи. Бил е хлебар във фурната на баща си, барман, шоумен в нощно заведение, води музикална програма в радио, после е телевизионен водещ, актьор, който си партнира с Моника Белучи, диджей, певец... и писател – кумир на съвременна Италия. Романите му разголват чисто човешките проблеми на обикновените хора и с лекия си еротичен привкус разбиват всички литературни класации. След изключително шумния успех на първия му роман „Излизам да се поразходя” следват само бестселъри, издадени в над два милиона тираж.
Читателски мнения за „Кътче в света”
Книга е прекрасна. Откровено и простичко ни говори за основни и важни неща в живота. Вероятно онзи, който не е успял да оцени книгата, никога не се е намирал в ситуация да търси своето място в света, просто защото го е намерил без да положи каквото и да е усилие.
Прочетох романа само за няколко часа. Очарова ме още с първите си страници. Лек и ефирен стил на писане, но способен да отведе важните неща до сърцето.
Фабио Воло успява да е и емоционален и същевременно дълбоко разтърсващ. Както и при другите му романи, имам чувството, че говори директно с мен...Умее да изразява душевните състояния неповторимо... така както си четеш избухваш в смях, а понякога искрено се разплакваш. Разглежда какъвто и да е елемент с удивителна простота и мисля, че това е печелившата карта на неговите романи.
Загубих майка си през 2001 г. и най-скъпия си приятел през 2002 година. Бях майка на две деца и живеех в пълна мизерия, не можех да свързвам двата края. После един ден... попаднах на тази книга. Имах чувството, че Фабио я е написал за мен самата и открих моето кътче в света. Не знам дали ще успея, но искам да ти благодаря от сърце, Фабио. Открих какво искам да правя в живота си: искам да отворя детска градина. Благодаря!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
