Художествената версия на епохата често се разминава с историческата. Но понякога се оказва по-вярна... Избрани разкази и новели от Алек Попов, вдъхновени от разколебаната символика на тоталитаризма и сюжетите на Прехода. Авторът ни представя вълнуваща реконструкция на митовете, изковани в публичното съзнание на 90-те със средствата на абсурда и черния хумор.
И ето вече съм един от тях... Промъквам се през стените, сядам на масите и слушам какво си говорят хората. Или се спотайвам в телефонните слушалки. Бдя...
А нощем, когато чуя непреодолимия зов на обърнатата звезда, заедно с всички останали политам към огромната сграда в центъра на града. Там е канцеларията ми. Пишещата машина ме чака. Остава само да натракам поредния си рапорт.
"Рапорт даден"
Майка не каза нищо. Посочи стареца с вилицата и страховито изръмжа. Дядо уплашено премигна. Цялото му високомерие се беше изпарило. Сега пред нас седеше само куха развалина, в която червеите на времето изгризваха последните атомчета живот.
"Ще ядем дядо, мислех си трескаво, ще ядем дядо, ще ядем..."
"Денят на независимостта"
Ако трябва да опиша управлението през следващите 20 години, ще кажа само, че беше сравнително добро и напълно еднолично. Плащаш данъци, получаваш пътища. Пиеш свещена урина, добиваш благословия. Както обичаше да повтаря председателят Мар: това е формулата на социалната хармония.
"Пътят към Сиракуза"
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |