Бъз Уекслър е търсач на таланти за прочуто студио, тя е известна с това, че може да надуши коя група пъпчиви пубертети ще стане следващият международен хит. Бъз върши работата си от 25 години и се счита за най-успешната, витаят слухове, че ще й връчат престижната награда за цялостно творчество. Едновременно с това у нея непрекъснато живее сянката на страха: тя е на 42 години, според шефа й – преклонна възраст дори при положение, че Бъз щедро се възползва от всичко, което й дават пластичната хирургия, козметиката и фармацията, към които тя добавя хранителен режим от кофеин, никотин, кокаин и амфетамини.
Когато й предлагат да придружава вокален състав български жени на възраст от 45 до над 60 години в турнето им из Великобритания и Щатите, тя не знае как да реагира. „Уърлд мюзик” е следващият хит” – уверяват я. А тя си мисли: –„Уърлд мюзик” е далечната пустиня на „Комет аудио”. Някакъв си Улан Батор, мама им стара”.
Но когато чува как пеят „Планинските баби”, Бъз остава смаяна. Всъщност, смайва я всичко: пеят без репетиции - просто едната подема, а останалите я следват, така са правили през целия си живот и не разбират как изобщо е възможно да живееш без да пееш. „Нима английските жени не пеят, докато прибират овцете в обора?”; имат непозната за нея, но отрезвяваща и реалистична жизнена философия и най-важното – лека-полека я смъкват на земята и без самата тя да усети, помагат й да осъзнае колко важно е човек да има и непреходни ценности.
Неофициален лидер на групата е Любка (от заглавието). Тя говори някакъв английски, научен от учебника и от американските филми, но откъслечно, заради непрестанните спирания на тока в България. Другите са също живописни фигури. Дора няма зъби. Няма и куфар, а е навлякла една върху друга всичките си дрехи, за да не вземат да й ги откраднат. Затова пък Кичка непрестанно краде. Всичко, което не е заковано за пода по хотелските стаи, потъва в куфара й. Съпругът на Цвета я е набил хубавичко, преди да й позволи да замине на турне, а Станка е съпровождана навсякъде от двама бодигардове, понеже е баба на мафиот, действащ из Англия. Хуморът обаче остава в рамките на добронамерения тон и при всичките си чудатости българските баби успяват да станат симпатични на Бъз и на читателите.
Освен Бъз, историята на промоционалното турне е разказана и от Олга – преводачката на групата, с мозък, напълно промит с комунистически максими, макар че дните на „Другаря Живков” отдавна са отминали. Английският на Олга е пълен с екзотични грешки, показващи колко малко е научила езика, с който си изкарва хляба, но не помрачават чувството й на превъзходство над „примитивните певачки”. С типичното за нея недоразбиране как трябва да звучи изисканият английски език, тя обяснява, че Бабите „правят ненапредничава музика от стародавни времена”.
Ако вместо „Планинските баби” съпровождаше възрастни дами от някой средноамерикански щат, Бъз пак щеше да изживее културен сблъсък, но в конкретната ситуация тя трябва да се оправя направо с пришълки от друга планета. И въпреки това, по време на турнето Бъз се научава не само да яде туршия и да пие домашна ракия, с които Бабите са се запасили в изобилие. Тя се научава и на по-честно и човешко отношение към себе си и заобикалящия я свят.
Отзиви за книгата:
„Културните сблъсъци съществуват и понякога се превръщат в непреодолими прегради, но този роман ни казва, че дълбоко под тях съществуват емпатия и дори топлота и че това всъщност е важното.”
– The Independent
„Греъм притежава остроумието и проницателността на Ник Хорнби и комичния талант на Хелън Фийлдинг.”
– Bookseller
„Подплатявайки острата сатира и педантичното социално изследване с малко сладост, Лори Греъм изпъква като майстор да показва, а не да обяснява.”
– Time Out
„Жив, интригуващ разказ.”
– TLS
„Диалозите в романа са безценни, контрастът между гледните точки на двете разказвачки пораждат купища комични ефекти. Греъм обръща голямо внимание на детайлите в портретирането на героите си и дори второстепенните образи се превръщат в неустоимо забавни персонажи.”
– Sunday Independent
"Лори Греъм умее да облича сериозни теми в искрящи комедийни одежди."
– The Sunday Times
"Каква чудесна, жизнеутвърждаваща, истински забавна авторка, която дълбоко познава човешките същества и техните абсурди."
– Елизабет Бюкан
„Тази книга предлага лек за унинието, причинено ни от световната икономическа криза. Тя ни обгръща с топлота и хумор и прави света по-добро място”.
– Кейти Форд
От преводачката
Тази книга не е за България. Тя е срещу повърхностния снобизъм, илюстриран чрез личната съдба на американката Бъз Уекслър. Мениджър на британски състави за ърбан мюзик, тя отчаяно се опитва да надскочи посредствеността, която я е впримчила, но борави с неефективни оръжия.
Книгата не е срещу България. Тя е за връщането на Бъз Уекслър към нормално съществуване чрез ефективното оръжие на жизнената философия на пет шопкини, обитаващи различна от нейната планета. Те са смешни, защото ядат кучешки бисквитки, отнасят се с подозрение към асансьорите и душовете и не притежават общоприложимия savoir vivre. В замяна са стъпили здраво върху овехтелите и незаличими ценности като любов, семейство, деца, жизнена позиция, песен.
А. М.
За авторката:
Лори Греъм е родена през 1947 г. в Лестър, Мидландс, Великобритания. Написва първия си роман на кухненската маса, тъй като с четири малки деца няма време да се изживява като писателка с тежко бюро и отрупан с книги кабинет. Вижда своя книга публикувана едва когато навършва 40 години. Затова пък пътят й е вече определен: тя води рубрика във влиятелния британски всекидневник „Дейли телеграф”, пише радиопиеси, статии за различни списания и междувременно излизат 11 нейни романа, най-известните от които са "Идеалните целувки", "Бъдещите домостроители на Америка", "Отнесени с династията Уиндзор" и "Колко е важно да бъдеш Кенеди".
Силно нашумя нейното „Ръководство за оцеляване за родители”, а „Животът според Любка” стана хит във Великобритания през 2009 г. и предизвика рецензии с много шеговити, но ласкави думи за българските й героини.
Към тези си постижения тя държи да се прибавят още. По собствените й думи: „Аз съм съвършена готвачка и старателна, но неталантлива пианистка”. Лори Греъм е живяла дълги години във Венеция, а сега се е установила със съпруга си американец в Дъблин, Ирландия, където освен всичко друго, помагат в отглеждането на осемтте си внуци. В определен период от живота си двамата са се ориентирали към православието и са преминали към православната църква.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
