Смрачаваше се.
В тъмната стая Тина стоеше изправена до прозореца. В
ръцете й чашата бе пълна до горе. Чаят отдавна беше
изстинал, без да отпие нито глътка от него. Изля го в
умивалника. Запали осветлението. Трябваше да приготви вечерята.
По тротоара потрепваха токчета. Отваряха се гаражните ролетни врати. Отключваха се домовете. Съседите
се прибираха от офисите си, училищата си и изневерите
си. Телевизорите заработиха. Засвириха уредбите - едни
едва доловимо, други огласиха цялата улица. Компютрите запримигваха. Замириса на задушено телешко.
Не беше от нейната фурна.
Тя правеше пиле с ориз. Защото Антон го обичаше.
Освен това, бе споменал на тръгване, че отдавна не е ял
пиле с ориз. Тина не вечеряше. И не закусваше. Сутрин
и вечер пиеше само чай. В редки случаи - сок от портокали. Когато беше болна - от моркови.
Проскърцаха спирачки. Не беше Антон. Прибираше
се съседът.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |